Класификация на хипертонията

От няколко години лекарите бият тревога: в развитите страни, които са преодолели епидемиите, артериалната хипертония продължава да заема водещо място сред причините за смъртност от сърдечно-съдови заболявания. По отношение на броя на усложненията и неблагоприятната прогноза той се конкурира със захарния диабет. В същото време болестта бързо се подмладява. Преди няколко десетилетия 35-годишен пациент с инсулт се смяташе за глупост. Напоследък такъв случай няма да изненада никого.

Според Световната здравна организация около една четвърт от жителите на света страдат от артериална хипертония. Половината от хората над 65 години са хипертоници.

Що за болест е това?

Хипертонията се отнася до заболявания на сърдечно-съдовата система. Присъствието му причинява трайно високо кръвно налягане в артериите на системното кръвообращение.

Само по себе си притискането на стените на кръвоносните съдове е необходим, нормален процес и е необходим за движението на кръвта през тях. По време на сън налягането леко спада, а при стрес или физическа активност - обратното.

Стандартното кръвно налягане за млади хора (може леко да варира от човек на човек) е 120/75 mmHg. Чл. За над четиридесет – 130/80, за над петдесет – 135/84. Ако налягането често се повишава до 140/90, лекарите говорят за хипертония.

Кръвното налягане се разделя на два вида:

1. Систолично. Първото, горно число показва силата на кръвното налягане в момента, когато сърцето се свива и изтласква кръвта от артериите.
2. Диастолично. Второто, по-ниско число показва кръвното налягане, когато сърдечният мускул (миокарда) се отпусне.

Артериалната хипертония (хипертония) не без основание се нарича „тихият убиец“: тя може да причини появата на различни патологии. Особено засегнати са сърцето и мозъкът. В напреднали случаи може да доведе дори до инфаркт и инсулт.

Класификация на хипертонията

Рисковете от хипертония са впечатляващи, затова учените я изследват още от началото на миналия век. През този период от време класификацията се променя повече от веднъж, но се формират две посоки:

1. При създаването на класификации според етапите на развитие на заболяването лекарите се замислиха за връзката между хипертонията и рисковите фактори за развитие на хипертония. Те обаче така и не стигнаха до пълно съгласие - дебатът все още продължава.
2. Идентифициране на варианти на заболяването. Подходът задълбава в причините за хипертонията, етапите и механизмите на нейното развитие.

Статията ще обсъди няколко от класификациите, предложени от учените.

По външни признаци

Ето как един немски лекар класифицира болестта. Гледайки пациента, Ф. Волгард разделя болестта на червено и бледо. В първия случай, когато налягането се увеличи, се забелязва зачервяване на лицето и тялото поради разширяване на капилярите. Често се появяват червени петна. Във втория случай човек, страдащ от заболяването, изпитва съдов спазъм с скок на налягането, става студен и бледо.

По произход

Лекарите условно идентифицират степените на хипертония: първична (хипертония) и вторична (симптоматична) хипертония.

Конкретните причини за появата и развитието на първичната все още не са открити. Има три степени.

Артериалната хипертония от 1-ва степен се нарича "лека". Налягане - 140–159 и 90–99 mm Hg. Чл. Кръвното налягане „скача“, понякога се повишава, след това се връща към нормалното. Хипертонията от първа степен има гранична подгрупа с показатели 140–149 и 90–94 mm Hg. Чл. Вероятността от кризи (резки внезапни скокове) е малка, ако се случат, това е рядкост.

Но за хипертония степен 2 (умерена) рискът е по-голям. Тонометърът показва 160–179 и 100–109 mmHg. Чл. Хипертонията от втора степен се характеризира с постоянно повишаване на налягането.

Етап 3 на заболяването (тежък) може да бъде животозастрашаващ, особено при съпътстващи заболявания. Това ниво се характеризира с показатели над 180 и над 110 mmHg. Чл.

Понякога човек има проблеми само с един вид натиск. Тогава хипертонията се нарича изолирана и има два варианта на хипертония:

1. систолно. Налягането е повече от 140 и по-малко от 90 mmHg. чл.;
2. подгрупа: гранични – 140–149 и под 90 mmHg. Чл. В този случай "горното" налягане пълзи до 140 mmHg. Чл. и по-висока, докато „долната“ остава нормална. Тогава говорим за изолирана систолна форма на хипертония.

Вторичната хипертония е по-рядко срещана и се диагностицира в приблизително 20% от случаите (при млади хора под 35 години - в 25%). Този вид заболяване се причинява от заболяване на определен орган. Най-често такава симптоматична хипертония се появява поради проблеми с бъбреците. Разделението на ендокринни, неврогенни, бъбречни и хемодинамични форми е предложено от професора. Лекарите го използват и днес.

Етапи на хипертония

В близкото минало артериалната хипертония беше разделена от специалистите на три стадия. Стадият на хипертонията (първи, втори и трети) показва прогресията на заболяването във времето. По този начин разделението отразява патологиите, които се появяват в тялото през годините.

През 1999 г. учените решават, че е по-точно да се класифицира болестта по степен. Има три от тях и всеки означава набор от промени в цифровите стойности на кръвното налягане (те бяха обсъдени по-горе).

В някои класификации можете да намерите четвъртата степен на хипертония. Неговите долни граници: систолни показатели - 210, диастолични - повече от 110. Когато специалист отбелязва 4-та степен на заболяването, той има предвид цифрови показатели за налягане, а не състоянието на пациента, тъй като хипертонията е етап 3. също се счита за тежка.

При хронично високо кръвно налягане тялото не може да се справи със стреса и с органите започват да се случват лоши неща. Тези, които са засегнати по-рано от другите, лекарите наричат таргетни органи. Наред със сърцето и мозъка, те включват ретината и бъбреците. Класификацията на хипертонията по степени се основава именно на въздействието върху тези слаби места.

Първоначално, в етап 1 от развитието на хипертонията, органите са все още здрави. Често хората с хипертония не отиват в болница в началото, защото се чувстват поносими и не пречат особено на живота си. Хипертоничните кризи са по-скоро изключение, отколкото правило. Начинаещите хипертоници напразно пренебрегват здравословните проблеми, тъй като на този етап болестта е най-лесна за укротяване. Понякога лечението на хипертония в стадий 1 се свежда повече до промяна на начина ви на живот, отколкото до приемане на лекарства. Но е необходимо. Ето защо, когато тонометърът периодично показва високи нива, по-добре е да отидете на специалист. Навременното лечение ще помогне да се предотврати прогресирането на „тихия убиец“.

Хипертонията в стадий 2 се характеризира с постоянно високо кръвно налягане. Сърцето първо отказва - лявата камера започва да се уголемява и "удебелява". Някои, освен аномалии във функционирането на сърцето, развиват и дефекти в кръвоносните съдове на ретината. Човек с хипертония е етап 2. Кризите се случват много по-често. Но болестта все още е лечима. Ако лекарят диагностицира "хипертония етап 2", неговите препоръки трябва да се следват особено внимателно. Тъй като болестта, с по-нататъшно развитие, започва да застрашава живота.

Когато се появи хипертония в стадий 3, всички целеви органи се проявяват с куп усложнения. Скокове на налягането при хипертония, етап 3. могат да бъдат придружени от пристъпи на сърдечна недостатъчност и сърдечна астма. Често се развиват атеросклероза, ангина пекторис, бъбречна недостатъчност и други „подаръци“. Често третият стадий на хипертония се отбелязва, когато пациентът вече има кръвоизливи в фундуса, инфаркт, аневризма, инсулт и други заболявания.

Признаци на проблеми с кръвното налягане

Навременното идентифициране на хипертонията и разбирането откога човек я има е проблем номер едно. Много хипертоници научават за диагнозата 3 или повече години след началото на заболяването.

Факторите, които увеличават риска от развитие на хипертония, са наследствеността, наднорменото тегло, тютюнопушенето, честият стрес, повишените нива на холестерол, заседналият начин на живот и напредналата възраст.

Аларменият звънец звъни, ако видите:

• периодично главоболие;
• болка "заплахи" в задната част на главата или удари в слепоочията;
• често се чувстват гадене и замайване;
• отблясъци трептят в очите или летят "черни мухи";
• всичко е досадно или покрито с апатия;
• изтръпване или изтръпване на пръстите;
• подуване на ръцете, краката и/или лицето;
• внезапно се появява учестен пулс.

Ако се разпознавате, трябва поне систематично да измервате кръвното си налягане. Но е по-добре, разбира се, да отидете в болницата.

Диагностика на артериална хипертония

При съмнение за хронична хипертония лекарите използват три диагностични метода.

Първият, най-простият е да измерите кръвното си налягане.

Вторият е пълен физически преглед. Може да се извърши само от специалист. Той извършва палпация и аускултация (анализ на звуци, придружаващи работата на различни органи), перкусия (потупване на различни части на тялото и изготвяне на заключения въз основа на звука) и стандартен преглед.

В третия случай електрокардиографът помага да се направят изводи.

И така, какво ви очаква, когато пристигнете в болницата със съмнение за хипертония?

Първо, лекарят ще провери кръвното ви налягане с помощта на специално устройство - тонометър. Между другото, при хора с лесно възбудима нервна система стойностите на кръвното налягане могат да скочат дори при леки емоционални сътресения. При посещение на лекар такива пациенти изпитват синдром на „бялата престилка“: веднага щом лекарят започне да измерва кръвното налягане, то се повишава. Но причината за тези колебания е стресът, а не заболяването. Въпреки че такава реакция на шок в дългосрочен план може да предизвика смущения в нормалното функциониране на сърцето и бъбреците. При такива впечатляващи пациенти лекарят ще проверява налягането повече от веднъж и при различни условия.

• Медицински преглед. Събира се информация за ръста, теглото и индекса на телесна маса на пациента. Специалистът търси данни за симптоматична хипертония.
• Медицинска история. Без интервю с пациента - никъде. Необходимо е да се установи какви заболявания е имал човек преди и дали има някакви заболявания в момента. Анализират се рискови фактори и начин на живот (наличие/отсъствие на лоши навици, диета, ниво на холестерол; установява се дали има диабет), дали родителите са били хипертоници.
• Физикално изследване. Първо, лекарят ще слуша сърцето с помощта на фонендоскоп. Задачата е да се идентифицират шумове, промени в тоновете или наличието на външни звуци, ако има такива. След това изследване е възможно да се изключат сърдечни дефекти и да се направят предварителни заключения за състоянието му на фона на хипертония.
• Биохимичен кръвен тест. Необходимо е да се установи нивото на захарта, холестерола и липопротеините и да се разбере колко склонен е човек към атеросклероза.
• ЕКГ. Електрокардиограмата е неразделна част от диагностичния процес. Помага да се видят нередности в сърдечния ритъм. Имайки резултатите на ръка, можем да съдим за наличието на хипертрофия на стената на лявата страна на сърцето, характерна за артериалната хипертония.
• Ултразвук на сърцето. С негова помощ лекарят може да види картина на промени и сърдечни дефекти, да оцени функцията и състоянието на клапите.
• рентгеново изследване. Лекарите правят артериография и аортография. С тяхна помощ специалистите изследват артериалните стени и техния лумен, за да изключат наличието на вродено стесняване на аортата (коарктация) и атеросклеротични плаки.
• Доплерография. При диагностицирането на артериалната хипертония лекарят изследва състоянието на мозъчните и каротидните артерии. Ултразвукът е безвреден и не предизвиква усложнения, като същевременно помага да се определи интензивността на кръвния поток през артериите и вените.
• Ултразвук на щитовидна жлеза. Наред с други данни, лекарят се нуждае от резултатите от кръвен тест, за да определи нивото на хормоните, произвеждани от щитовидната жлеза. Въз основа на резултатите от изследването ще стане ясно дали щитовидната жлеза играе някаква роля в развитието на заболяването и какво лечение да се предпише.
• Ултразвук на бъбреците. Тези органи и техните съдове са много уязвими към хипертония. Проучването помага да се оцени тяхното състояние.

Методи за лечение

Днес има много методи за лечение на хипертония. Някои са дошли при нас от древността; фармацевти и учени са работили върху създаването на други години и години.

Най-често срещаният метод е медикаментозното лечение. Лекарите използват няколко вида лекарства за нормализиране на кръвното налягане.

1. Калциевите антагонисти са насочени към намаляване на сърдечната честота.
2. Диуретиците, най-често тиазидните диуретици, работят за подобряване на производството и отделянето на урина.
3. Адренергични лекарства.
4. Вазодилататорите разширяват кръвоносните съдове и по този начин изравняват ситуацията.

В някои случаи се използва хирургичен метод, наречен аблация. Тази процедура не е лесна. Във вената на пациента се вкарва катетър с устройство, което създава радиовълни. С тяхна помощ се уврежда нервната мрежа в близост до бъбречната артерия. За да не се появят белези след интервенцията, се засяга цялата дължина на вената. Извършва се под местна анестезия.

Разнообразие от методи, дошли от миналото, се класифицират като алтернативна медицина. Това включва паркове за крака, лосиони с оцет и много други.

Ефективни при лечението на артериална хипертония са и нетрадиционните средства на основата на валериана, майчинка, цвекло, лимон, мед и хрян.

Има много билкови отвари за лечение на артериална хипертония. Ето един пример:

Вземете по 1 с.л. л. motherwort, корен от валериана и кимион. Смесете. Една супена лъжица от тази смес се залива с чаша вряща вода и се оставя за един час. Пийте лекарството три пъти на ден, 1/3 чаша. Курсът е предназначен за един месец.

Има и манастирски чай, предназначен да помага при хипертония, и хомеопатични лекарства. Въпреки това, най-добре е да се консултирате със специалист преди лечението.

Артериалната хипертония е опасно заболяване, ако не се лекува. Трябва да наблюдавате здравето си на всяка възраст, тъй като съвременният ритъм на живот често допринася за развитието на болестта. И независимо от стадия и степента на хипертонията, без лечение може да доведе до фатални последици.